Комитетът за наблюдение на Програма „Околна среда 2021-2027 г.“ (ПОС), заседава на 25-ти ноември 2025 г., в Правец. НСОРБ се представляваше на заседанието на Комитета от титулярния си представител Донка Михайлова, заместник-председател на УС на НСОРБ и кмет на община Троян.
Комитетът одобри Окончателния доклад за изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” (ОПОС 2014- 2020 г.). Данните от Доклада показват че:
- По осемте приоритетни оси на ОПОС 2014-2020 г., са обявени 67 процедури за предоставяне на БФП на стойност от 2,528 млрд. евро или над 151% от бюджета на Програмата;
- Депозирани са 526 проектни предложения. Сключени са 371 договори/ заповеди за предоставяне на БФП в размер на 1,64 млрд. евро или 98,3 % от бюджета, от които 1,25 млрд. евро за Кохезионен фонд (КФ) и 389,97 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР);
- Размерът на верифицираните разходи възлиза на 1,611 млрд. евро или 96,6 % от общото финансиране. До 30.09.2025 г. изплатените средства възлизат на 1,626 млрд. евро (97,4 % от бюджета). Общо сертифицираните пред Европейската комисия (ЕК) разходи с Годишен счетоводен отчет са в размер на 1,613 млрд. евро, представляващи 96,7 % от бюджета на Програмата.
Със средствата по ОПОС са:
- Изградени/ рехабилитирани/ реконструирани 24 Пречиствателни станции за отпадни води. С подобрено водоснабдяване, са 1 532 727 лица, а тези с достъп до подобрено пречистване на отпадъчните води възлизат на 1 341 348 еквивалент жители;
- Рекултивирани 87 общински депа;
- Изградени компостиращи, анаеробни инсталации и такива за предварително третиране на битови отпадъци, с което се увеличава капацитетът за рециклиране на отпадъци с 209 956,94 тона/година. Намалява се количеството на депонираните битови отпадъци с над 533 979,16 тона/година;
- Общата площ на местообитанията, подкрепени с цел постигане на по-добра степен на съхраненост е над 1 274 220,96 ха, а площта на местообитанията на видове, подкрепени с цел постигане на по-добра степен на съхраненост е 2 199 579,17 ха;
- Броят на жителите, които се ползват от мерки за защита от наводнения достига до 2 129 939 жители;
- Редуциран е броят на районите с потенциален риск от наводнения, в които населението няма готовност за адекватна реакция с 99 броя. Значително е намален и броят на населението в риск от свлачища. Ключов резултат са установените 6 центрове за повишаване готовността на населението за адекватна реакция при наводнения. Чрез изпълнението на проектите, площта на укрепените свлачища достига до над 97 ха. Едно от основните постижения е, че след дългогодишно очакване на национално ниво, е внедрена Системата за клетъчно излъчване и разпространение на съобщения за предупреждение на населението BG-ALERT. Чрез проект „Разширяване на системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението на ниво LAU и модернизация на СРПО на органите на изпълнителната власт“ е модернизирана и разширена системата за ранно предупреждение на населението на територията на 11 административни области в страната;
- Подмяната на остарели средства за масов транспорт оказва съществен принос за подобряване качеството на въздуха, като с приблизително 500 млн. лв. са доставени 385 екологосъобразни превозни средства: 296 електрически автобуса, 60 тролея и 29 трамвая;
- С екологични алтернативи са подменени високоемисионните отоплителни уреди на твърдо гориво на 27 151 домакинства в 8 общини, броят на подменените отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи е 31 060 и др.
Членовете на Комитета съгласуваха и изменение на Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2025 г. по ПОС. До края на годината ще се обяви за кандидатстване към общините процедура „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – трета“. Процедурата е насочена към 64 общини от 13 РСУО и е с бюджет от 84.7 млн. лв. Още 3 процедури ще се обявят до края на годината, по които общините ще могат да реализират мерки. Те са свързани с идентифициране и разчистване на остатъци от изоставена антропогенна инфраструктура, възстановяване естествения воден режим на влажните зони, подсилване на популациите на есетровите видове риби и за изграждане, реконструкция, ремонт, модернизиране на съоръжения и осигуряване на оборудване за общинските зоопаркове. По ИТИ подхода общините Враца, Борован, Мизия, Бяла Слатина, Троян, Смядово, Велики Преслав, Дългопол, Върбица, Варна, Аксаково, Габрово, Трявна, Дряново, Нова Загора, Твърдица, Сливен, Царево, Ямбол, Несебър, Созопол, Свиленград, Велинград, Рудозем, Мадан, Девин, Раковски, Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Столична община, ще могат да реализират мерки за превенция от наводнения.
Съгласно съгласуваната от Комитета ИГРП за 2026 г., 8 нови процедури насочени към общините, ще се обявят. Две от тях ще са за: изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци (четвърта процедура) и изграждане на системи/ центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка. Две други процедури, са планирани в подкрепа на ВОМР подхода „Информационни кампании – битови отпадъци“ и „Информационни кампании – биологично разнообразие“. Две са и бъдещите процедури допълващи ИТИ подхода, за превенция от наводнения и свлачища. Общините ще могат да кандидатстват и за реализация на дейности в зоните по Натура 2000, за премахване на нетипична храстова и дървесна растителност, възстановяване на типични видове и отстраняване на инвазивни чужди видове, за изграждане и поддържане на съоръжения за обществен достъп, поставяне на информационни табели, табла за „внимание“ и др.
На заседанието си Комитетът одобри методики и критерии за оценка на проекти по множество процедури за предоставянето на подкрепа по Програмата. Част от тях, са за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци (трета процедура), за информационните кампании по ВОМР подхода, за превенцията от наводнения и свалачища по ИТИ -2, за изграждането на спасителни центрове за диви животни, водни организми и сухоземни костенурки и др.
По предоставените за заседанието материали, НСОРБ депозира становище. В становището ни посочихме конкретни несъответствия между отделните документи предвидени за одобряване от Комитета и препоръчахме отстраняването им. Предложихме и корекции в процедура „Мерки за изграждане, разширяване и/ или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – трета”, които позволяват надграждане на системите за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци, без увеличаване на капацитета на съществуващи инсталации. Апелирахме и за по-ранното обявяване от планираното такова в средата и края на 2026 г. на 2-те процедури подкрепящи ИТИ подхода- за адресирането на рисковете от наводнения и свлачища. Поради приключилата приоритизация на КИТИ-2 от Регионалните съвети за развитие, планираното обявяване на кандидатстването по фаза 2 по ПРР в средата на м. декември и като цяло забавената реализация на подхода, не е резонно да се отлага обявяването на 2 процедури по ПОС за втората половина на следващата година. Всички предложения на Сдружението по материалите за заседанието на Комитета, са приети и отразени в съответните документи.
/ВИ/
/МЯ/